Разминавахме се дълго време,
бягахме един от друг.
Износихме си свойто бреме
и ето ни отново тук.
Сега сме весели, щастливи,
смеем се като деца,
отдавна не сме си вече криви,
а напротив - със усмихнати лица.
Очите му са все така красиви,
моите - грейнали слънца.
Тук сме ние двама и
бленуваме за бъдещи деца.
Ще сме заедно до гроба, зная,
той искрено ми обеща,
за друго не мога да мечтая,
освен за бъдещ дом с нашите деца.
© Алина All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
