При изгрев слънце над планината
преливат се красиви цветове.
Отбляскват закачливо във водата
и греят във очите на едно момче.

Цъфтят пъпките на розите,
теменужките в поляните плуват,
слънчогледите сменят позите
и всички те усмивката му рисуват.

Птиците най-красивата си песен пеят,
вятърът шумоли в клоните на дъба,
водопадите нежно водите си леят,
така звучи на момчето гласа.

Нежни като коприна ръце
рисуват най-красивия ден,
все едно майка гали своето дете,
така прегръща ме и мен.

Гледа ме с поглед, от ласка по-мил,
и шепне той тези думи сега:
„По-щастлив никога не съм бил
и точно ти направи това!”

Аз с усмивка го попитах сега:
„Ще ме обичаш ли до края на вечността?”
А той поклати глава:
„До края на вечността и малко след това.”