Feb 8, 2007, 11:18 AM

За него

  Poetry
1.4K 0 3

Ти тръгна си един ден
без дори да кажеш на тез очи,
които те обичат тъй силно, сбогом!
Ах, защо излъга така това сърце, което беше твое!
     Ти така и не разбра
колко много те обича твоето мъниче!
А ти, ти обича ли го? Предаде сърцето,
предаде очите, предаде вярата в любовта!
     Искаше да бъда щастлива, тогава защо си тръгна,
защо избяга от любовта???
     Ти ще останеш в сърцето ми,
а аз ще остана ли в твойто? Не знам, но се надявам
да съм оставила следа в живота ти, защото
ти остави цяла диря в моя!
  29.05.2006.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...