Sep 30, 2008, 7:23 AM

За него

  Poetry » Love
758 0 2

                     За него


Ти сърцето ми открадна
по най-изтънчения начин.
Разби го, после ми го върна
разпръснато на хиляди парчета.
Но знай, че болката ще мине,
останките от него аз ще събера,
парченце по парченце ще ги залепя,
болката в любов ще се превърне
и на друг сърцето си ще подаря.
Но белези по него ще останат,
това ще бъдат спомени от миналите дни,
но времето лекува всичко
и спомените ми ще заличи.
И когато аз след време пак те срещна,
ще те подмина с гордо вдигната глава,
и остра болка в сърцето си ти ще усетиш,
че изгубил си, изгубил любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...