За нея
С очи, блестящи изумруди
и дъх, миришещ на канела
от гласа ѝ пърхат пеперуди,
стъпва кокетно като газела.
Сочните й карамелени устни
желая да отпивам нощем,
унасят ме, толкова са вкусни
и в съня си ги виждам още.
Връзката ни цъфва като букет,
косите й са алени проблясъци
и шарат нейния силует,
и в мен будят пламъци.
Потапям се в хубост изобилна,
сърцето ми бие като тъпан
в горещия й танц подрипва
и със шарките й съм къпан.
Целувката й отбива леността,
сключва телата ни в цялост
и пази мига за вечността,
за да почне нашата зрялост.
Предаността за нас е пътуване,
живота е нашата дестинация.
Със сетивата си празнуваме
и достигаме кулминация.
Всичко сияе, щом тя е наблизо
и мрака покрива със светлина.
Събуждаме се ние в близост,
горим от страст към вечността.
© Светослав Иванов All rights reserved.
