Apr 6, 2007, 11:22 PM

за нея

  Poetry
1.4K 0 2

За нея



Една надежда да не ме забравиш
И нежно със гласа си да ме галиш.
Една обида дълго в мен се мъчи,
Една тъга на храброст ме научи.

Един живот ще мине ли през мене?
Една любов от ужас дълго стене.
Една безчувствена сълза пророних
И с нея всичката любов прогоних.

Едни очи, които ме раниха
И бавно любовта във мен убиха.
И твоите прекрасни земни устни.
Които искаха от мен да вкусят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нещастен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...