През девет земи да отида,
подобна не мога да видя.
Смехът и - болезнен, красив
подобен на извор звънлив.
О, как я обичам!
Обичам, че тя се е скрила,
във мойта мъжествена сила.
Харесват ми нейните грешки,
доброто и всичко човешко.
О, как я обичам!
Възможно е тя да се върне,
сълзите ми в смях да превърне.
След туй имам ли сила да пусна,
сърцето и птица свободна.
О, как я обичам!
© Венцислав Иванов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
