През девет земи да отида,
подобна не мога да видя.
Смехът и - болезнен, красив
подобен на извор звънлив.
О, как я обичам!
Обичам, че тя се е скрила,
във мойта мъжествена сила.
Харесват ми нейните грешки,
доброто и всичко човешко.
О, как я обичам!
Възможно е тя да се върне,
сълзите ми в смях да превърне.
След туй имам ли сила да пусна,
сърцето и птица свободна.
О, как я обичам!
© Венцислав Иванов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
