Jan 27, 2009, 8:34 PM

За нея

  Poetry » Love
1.3K 0 5
В очите ми плуваш, дълбоко някъде в мен,
в гърдите ми тупкаш, прегърнала моето сърце,
желая те тихо и кротко в сън,
да дойдеш плахо, да прегърнеш гърдите отвън!

Тогава очи за теб ще отворя, за да зърна!
Косите ти, взели чернотата от нощта,
бликащи фонтани красота,
лицето ти, рисунката на една мечта
и тялото с нежните извивки,
като сянка вплетена в белите завивки.

Ръка ще протегна да я изпълниш
с женската си нежност, на пух от ангелско крило
и двама ще потънем във вечните прегръдки на едно легло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ами Идеми, благодаря, че този път се аргументира за критиката си.
  • О изобщо не се учудвам, че не ти е харесало Идеми Дойдеми. Даже се чудех как толкова се забави с негативния коментар. Стефане, ами да харесвам си го, все пак си е мое, а това, че не го свързваш с нищо, означава, че или аз не съм го написал добре или, че има грешка някъде в теб. Но както и да е, бъдете здрави всички!
  • Харесах!
  • Човеко, страхотно е!!
  • Много ти благодаря Веске, Стопляш ме!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...