В нощта бездомна скитах аз,

търсех любещи очи, дълбоки,

устни, тръпнещи за страст,

единствена усмивка скрита,

ръце, които да докосват без пръсти.

Търсех познатото лице

сред чуждите сърца,

скитах се без път, без посока

и търсех теб, едничка моя...

Пътят ми нямаше изход,

задънена улица без завой дори,

и стени, попили хиляди въпроси,

хиляди сълзи, въздишки.

Вървях без посока напред,

напред, а сякаш вървях назад,

срешах чуждия поглед

и само твоя моя прикова.

И моите очи се впериха в теб

и пожелаха да те имам...

Бях далече, а сякаш прегръщах те,

гледах те, а сякаш целувах те.

И там, в страни, видях -

стоиш, гледаш ме, бленуваш ме

и да, стоя, докосвам те,

усещаш ли, влюбих се...