Apr 5, 2012, 11:33 PM

За нея

  Poetry » Love
1.7K 0 2

Вече 3 месеца споделям с нея самия себе си,
вече 3 месеца ние сме две тела, но всъщност едно цяло.
Тя е моята любима, тя е най-прекрасната картина,
тя дарява ме с любов, да бъда с нея аз до край на всичко съм готов.
И ден след ден любовта нараства, дава сила и опора, 

тя е най-прекрасното момиче, няма как да го оспоря. 

И миг след миг, минута след минута, тя в главата ми се лута. 

Вече месеци наред за нея пиша всеки ред. 

Посвещавам всяка дума, всяка рима, всеки текст на нея, 

защото това, което пиша, със душата си го лея.
И душата явно само нея вижда, защото пиша текстове омайни, 

за най-прекрасното момиче, на което пиша "обичам те безкрайно"!!
И посвещавам тези мили думи аз на теб, 

очите ми да виждат други не искат вече, беб. 

И римата се получава хей така, изливам я
от моята душа със мастило на тетрадка,  

изписвам аз една наистина прекрасна любовна загадка! 

И в последните си редове ще кажа,
че без човек до себе си на този свят не става...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Луджов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...