Sep 20, 2005, 10:00 PM

За нея

  Poetry
1K 0 2
И ето втори ден отмина
откак съм тук аз,
но ти не идваш,
не си с мен сега.
Сърцето ми разкъсва се
и сълзите капят в моята душа
сега, че теб те няма тук сега,
че теб те няма тук
при мен в моя ден студен.
Бавно лист по лист
падат дни от календара
и чакам с нетърпение да дойде лято,
да сме двете заедно, ръка за ръка
и да и бродиме в нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тути All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...