За нея
Добра ти вечер, мамо!
Притъмня
денят, а и животът се изнизва,
но в твоят дом, с открехната врата
блещука светлина... а тъй пронизваща.
Приседнала си в ъгъла сама
и маската на силата свалила си,
във полумрака просто си жена
със бръчки, посивяваща коса но... тъй красива си!
Прости ми, че съм рядко у дома,
но ти си в мислите ми и сърцето... Знаеш го!
За толкова неща Благодаря,
от рано още, там във детството ухаещо.
Бъди ми жива, мамо!
И гори!
Защото ти си огъня в огнището,
а ние твойте бляскави искри
живота продължаваме от нищото!
© Радка Горанова All rights reserved.
