"За нищо не я биваше…" (… не по Андерсен…)
"За нищо не я биваше…"
(… не по Андерсен…)
Забравяй всички стихове, наивнице!
Целувките са само за принцеси.
Плети въже насред самата пивница.
Удавена си... Но и ще те бесят.
На мъжко самочувствие на кулата.
Балконът ли? Той беше Жулиетен.
По него се търкулна – тънък пул –
Сатурновият пръстен на сърцето ти.
И хладен дом, реката, те повлече.
Наивнице, пери мечтите си.
Не с три, а с трийсет усета отречена.
На чувствата пробиха се петите.
За нищо те не бива. С дъх мастилен.
Измисли ме – Вина. С приличен жест.
Не проумя – обичам ли – обичам.
Дори Съдбата да ме срещне с Крез.
© Таня Георгиева All rights reserved.
