Oct 28, 2008, 9:57 PM

За някога 

  Poetry » Other
1258 0 20
За някога
(една Земя)

вдъхновено от Киро "All-Inclusive"


По тънкото
на мъртвата коруба
отново ще възкръсне
плътен мрак.
Колкото и сенки
да отскубнат,
подовете ще са
мръсни пак.
Птиците ще бъдат
вечно гладни,
дебнещи за хапка
прясна леш.
Зéниците ще се давят.
Жадни.
В клепки.
Празни.
Сълзи.
За пълнеж.
Сивото в небето
ще е сухо.
Лепнещият дъжд
ще плакне с кал.
Живо е сърцето.
Но е кухо.
Пулсово - досущо
стържещ вал.
Звездното
ще млъкне,
без да пада
в пясъчно
несбъднати мечти.
Пепелите съхнещо
ще галят.
Грачейки,
че топлото боли,
двама ще са.
Вечно ще са двама,
в търсене на
обич
и на
Бог.
В храма
празен
свято място
няма...
цялата Земя
в отровен
смог.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??