За няколко трохи
За няколко трохи
Ние сме гълъбите в парка,
седнали на улицата
играем белот.
Каква по перата ни
е тази шарка? – Живот?
Но картите ни са филийки
от различен хляб на полиглот.
© Рашко Иванов Марков All rights reserved.
Ние сме гълъбите в парка,
седнали на улицата
играем белот.
Каква по перата ни
е тази шарка? – Живот?
Но картите ни са филийки
от различен хляб на полиглот.
© Рашко Иванов Марков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...