За обич ще говорим някой ден
Коя съм аз и кой си ти?
Като капчук потропват
в ритъм нашите души.
И в стъпки, рими и куплети –
сърцата искат само да са слети.
Но кой ги пита, щом умът
реди си мисли – тухли от тръстики.
Изпява струна, зазвучат,
онези песни,някога изпети...
И младостта лети!
С искрящи светлинки –
светулките трептят в очите…
Ах, танц танцували ли са,
самотно, някога душите?
Коя съм аз и кой си ти?!
Защо ли всичко се върти?
В ушите пее водопад,
кръвта ми ври във кръговрат,
а пръските наопаки струят.
Къде си ти? Къде съм аз?
В секунди отброяваме,
и стъпките ни очертават в сласт
как двама с теб телата покоряваме.
Танцуваме и ритъма е „аз и ти”…
И всичко е до болка диво!
Не искаш ли да потанцуваш още, ми кажи?
Със мен. Сега. Не утре, нито вчера…
Ела! Не съм идеална, нито пък химера…
Аз просто съм жена – и топла, устоима,
засмяна, чувствена,ранима...
Сега е жар…Нощта е звездна… Ела!
Не искам блус, не искам валс!
Отдай ми няколко от твоите стъпки!
И нека да усетим по кожите си тръпки…
И нека е пиянство, дори да е шега,
дори да е разчетено от пясъчна стрелка…
Ти пак ела! Ела!
По жива съм от бурните морета,
по тиха от изгряваща роса,
описвам се и с грешни стъпки,
в два куплета…
на дансинга пристъпвам и шептя…
И като водопад текат онези думи –
немерени слова, дилеми…
Това е само миг от теб и мен.
И остави умът да бъде заскрежен,
останалото… с лавата полей!
Страстта не иска думи,
а стъпките владей…
И любовта, самотна, не вирее.
За обич, ще говорим някой ден,
когато ритъмът на „аз и ти”
от времето е потъмнял и променен.
© И.К. All rights reserved.
Ако сърцето тупти искрено и красиво, защо да не танцуваме в ритъма му? Благодаря ти за прекрасните думи и честит празник!