За очите
За очите
Аз имам сляп
баща,
не ме е виждал
от години,
не ме е галил
със ръка,
защото тъмнина
дели ни.
Не знаеш ден,не знаеш нощ,
животът се в сиво сбира,
в мрака чезнеш неусетно,
духът и вярата изстива.
Затворена в клетка птица
мечтае ли за полет волен,
живот вън така кипи,
а ти си само, само спомен.
Така и слепият сънува
как погледът му става жив,
тогава песничка запява
възкръсва... но уви, за миг.
Да бъдеш мъртъв
или сляп
за мене също е
дилема,
човек обича със
очи
и обич с очите
взема.
Навярно мисълта следиш,
че моят призив е за теб,
аз моля те, люби живота,
възпявай го, като поет.
Нали си здрав, какво е нужно
и хляб си имаш, и сърце,
в слънчев ден, ако не пееш
в бури в силни ветрове...?
Светът е толкова голям
и всеки носи своя драма,
да кажем, имаш си любим,
но някак си не сте си двама.
Приятелко, недей
тъжи
за твойте хубави
очи,
любовник верен ще
ти стана
и ще те любя
до безкрая...
© Савар All rights reserved.
