Sep 21, 2004, 9:52 AM

За Плам 

  Poetry
5.0 / 2
1535 0 1
Защо понякога се вглеждам аз във себе си
и виждам само мрака във нощта
и сякаш нямам нищо като чувства
и сякаш всичко е тъга...
Защо когато си мисля за теб
и душата ми се свива от тъга,
не иска да си спомни твоето лице,
защото пак в плач ще се облее тя...
Защо като погледна как вали дъжда
очите ми се насълзяват без да искам?
И спомена за теб прегръща ме сега
и здраво аз очите си притискам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Ангелова All rights reserved.

Random works