Десет човека седят в стая
пълна със компютри.
Те имат диплома,
която уверява, че знаят
какво ще дойде утре.
Пишат и проверяват,
знаят всички хипотези.
Като старите оракули,
взиращи се в огъня
ще се вгледат и ще видят в бъдещето.
Ако нещо се обърка, ще е в рамките на грешката.
Като грешно разчетена поличба.
И така хиляди години
вярваме в идеята,
че бъдещето вече се е случило.
© Ивана Кирилова All rights reserved.
Хареса ми -провокатовно е. Всички гледат, някои виждат, други - превключват канала..
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
