За последен път (ефектът на пеперудата)
Опитвам
без-последствено да върна
миналото!
Искам да успея...
и безнаказано да те прегърна,
но съм изстинала...
по навик някак тлееща.
И идвайки по чувства
и по кожа...
с последни думи лъжа те,
преследвайки -
илюзия,
дълбоко разположена
в съзнанието,
но не и във сърцето...
Последният ни танц,
сега, приемаш ли
и нека претендираме
за нови.
Което риск е,
но поемеш ли,
навярно ще разбием
тез' окови...
на земното, реалното
притегляне,
на лудостта назад
да върнем времето...
на преходните,
малките проблеми...
във свят - въртящо се вретено...
С последната усмивка
ще изпратим
умората, приспала ни
в небрежност
и скуката, довела
до разврата
предишната красива нежност.
С последни сили
молим за отсрочка
и шанс,
очаквайки
развръзката...
(но бъркаме)
и вместо многоточие,
точка
поставяме на връзката?
Последната сълза
ми се изтръгва...
Навярно някога
ще те забравя.
И цялата ми същност
с тебе тръгва
забравила, че всъщност
те оставя.
С последният си поглед
те поглъщам,
запазвайки картина
на безвремие.
Да мога някога да
те разгръщам...
откъснати листа
на хризантеми...
С последен стон
разделям те от себе си,
в безсилието си
аз се покорявам...
в оазис, обсаден от ребуси...
за последен път
те наранявам...
за последен път
ме нараняваш,
а сякаш искам още да боли...
„Боли, но ако позволяваш"
Запомнила съм го -
почти...
Опитвам някак трудно,
на обратно...
Безпринципно да върна
невъзможното...
а полъхът лети
по ската,
последствията
предстоят -
в подножието...
© Мойра All rights reserved.
