За принца с белия кон
Потропват из заспалата гора
на коня бял копитцата звънящи,
а принцът е задрямал, затова
върху седлото вяло се поклаща.
Приключил е поредния му бал,
изкъртил с рок и метъл тишината.
Какви принцеси, Боже, бе видял -
направо му се връткаше главата.
Косите им в искрящи цветове.
То флешове, то татуси, то чудо.
Не с рокли (щото били демоде) -
в съдрани дънки, с танци много луди.
Що алкохол доволно се разля
дорде свистяха банди с жици бясни.
Май нещо пуши - нещо по така,
че всички му се виждаха прекрасни.
Той, принцът, ох горкият, след сезон
петдесетака вече ще познае.
Но татко му не дава своя трон,
без булка дето още се мотае.
Да блесне на пътеката налъм
почти кристален - туй му е мечтата.
Та антуражът - целият таман,
да ходят и да дирят те момата.
Кой знае - от заветния чепик
каква ли "Кифла" ще да се изниже.
Дано и татьо му да е навит
предбрачно цяло царство да хариже.
Дордето търсят той ще е айляк
и пак ще врътне някой бал "бетонен".
Пък след това ще му измисли как
хем да е цар и хем да е свободен.
© Деа All rights reserved.
