May 23, 2009, 1:45 AM

За първи и последен път умрях 

  Poetry » Other
5.0 / 1
598 1 0

Почернен град.
И мигаща червена светлина.
Грозни облаци.
Няколко гарвана.
И безкрайна човешка самота.
А утре е така далеч.
Часовникът замря във 2.
Пълнител с 10 усмивки.
Тъмна стая без завеси.
Тишина.
Не спях.
За първи
и последен път
умрях.
Свита в ъгъла.
Лицето си раздирах.
И всички огледални погледи
дълбоко в себе си
презирах.

Напомнят ми.
За мен. И светлината.
Каква измама!
В часовете
след вечерния здрач.
Сама съм. Сред тълпата.
И белезите грозно личат.
Последните сълзи
някак си горчиво
сладнят.
Разтегнати усни
усмивка не правят.
И нека!
Проклето да е сърцето,
забравило какво е топлина!
Няма съм. Крещи ми се!
Светът и след мен
пак ще е свят.
В молитва без "Амин!"
И никаква тъга.

© Самота All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Can she forgive to you For everyhing you've done; for the life, who she was forced to build again? C...
  • A Choice (in broken English, the only in my possession...) I chose to fight with darkness, in blood ...
  • She's crawling in my heart from every oozing thought. She wants the force that stalks within it, I c...

More works »