Aug 31, 2007, 12:25 AM

За сбогом

  Poetry
1.1K 0 6
Изпий сълзите ми като награда
за чувствата от теб несподелени.
Изпий ги наведнъж, да ти остане
горчив вкуса от болката солена.
Ръцете ми вземи, и без това изгарят
в копнеж за допира до твойта кожа,
вземи ги, те да обичат знаят,
и сам се прегърни със тях, щом можеш.
Сърцето изтръгни ми от гърдите,
да имаш нещичко от мен за спомен,
и къс по къс захвърляйки мечтите,
от мен тръгни, за първи път бездомен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...