За себе си
Приближих се към теб, без грим, с дрехи неогладени.
Погледнах те с чувство, не знам какво, не бях го досега изпитвала.
С копнеж в очите ти човърках, в тез очи тъй жалени,
и бавно мигах, да те видя на парцали.
Стискаше чанта, хубава, нова, чистичка,
от етикет подаваше се името ти скромно
и ризата ти, тъй добре изпрана и лъчиста,
ме гледаше с насмешка злобно.
А аз се смеех с тия зъби неумити,
предизвиквайки у тебе отвращение,
и мъчех се да изкопая думи скрити,
да изразя това си възхищение.
Тогава ти сякаш ме видя за първи път,
и побягна бързо, надалече, ужасено,
и маратонките ти бели тропаха в такт,
с всичко у теб тъй бляскаво и подредено.
Нямах сили да извикам,
нямаше дори какво да кажа,
то беше ясно, че за теб
бях като болна от проказа.
Но пък защо след теб да тичам?
Нима намирам смисъл?
Живея за това, което аз обичам,
не това, което мен обича.
Погледнах те с чувство, не знам какво, не бях го досега изпитвала.
С копнеж в очите ти човърках, в тез очи тъй жалени,
и бавно мигах, да те видя на парцали.
Стискаше чанта, хубава, нова, чистичка,
от етикет подаваше се името ти скромно
и ризата ти, тъй добре изпрана и лъчиста,
ме гледаше с насмешка злобно.
А аз се смеех с тия зъби неумити,
предизвиквайки у тебе отвращение,
и мъчех се да изкопая думи скрити,
да изразя това си възхищение.
Тогава ти сякаш ме видя за първи път,
и побягна бързо, надалече, ужасено,
и маратонките ти бели тропаха в такт,
с всичко у теб тъй бляскаво и подредено.
Нямах сили да извикам,
нямаше дори какво да кажа,
то беше ясно, че за теб
бях като болна от проказа.
Но пък защо след теб да тичам?
Нима намирам смисъл?
Живея за това, което аз обичам,
не това, което мен обича.
© Хриси All rights reserved.
