... за щастието и врабчетата
Преди да ме разпънете на кръста си словесен
или на някой клон да висна, от погледи обесен;
преди във гръб да ме застреляте със хулни думи,
а те убиват, вярвайте, досущ като куршуми;
преди да изплете дантелата си черна здрача
и кукумявка да ушие качулка за палача;
преди на ъгъла на бялата ми къща в тиха нощ,
на завист тънка острието ме прониже като нож:
аз ще допиша всички недописани поеми;
ще разплета на времето проклетите дилеми;
на скитника ще дам парà за супа и за вино;
на всяко зло деянията днешни ще подмина...
И няма бродник да съм вече, в мрачности студени -
ще кротна в резеда любима, на две очи зелени.
А с трохичките щастие, дето в джоба си пазя,
ще нахраня врабчетата, кацнали на перваза.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
