Jun 27, 2012, 10:30 AM

За следващата среща

  Poetry » Other
716 0 9

 

За следващата среща

 

Ще взема да се включа в „Откровения”

с ненужната (навярно) моя реч.

Загърбил дребни грижи и съмнения,

отпрашвам към безкрая, надалеч...

 

То Китен го проспах (за съжаление),

но следващия път ще бъда пръв

и вярвяйте – дори и без творение,

китара ако има – ще съм лъв.

 

Попеем ли до умопомрачение,

примесили надеждата със зов,

ще плуваме сред тихото горение

на топлата – човешката любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Гъдев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Леят се стиховете ти, само мелодия им е нужна и ще потекат песните
  • Ааааааааааа, Росене, няма да се разберем така!
    Къде си ръгнАл, Брате, без мене? Нали сме дует? Кой ще ти пее втори глас?
  • !
  • "То Китен го проспах (за съжаление),"

    Че сънищата не оставят спомени,
    (ни звън китарен,ни следи от червило по бузите)
    отдавна е известно невъзможно е
    хем да си спиш в леглото, хем да пееш и танцуваш...
  • Значи за китарата ставаме повечко! Ще се радвам да си с нас! Всичко, което се споделя не е "ненужно", напротив!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...