За случайните неща
Той е море. И е пълен догоре със приливи.
И я обича. Дълбоко. Солено. Отчаяно.
Тя е две боси следи, по брега му преминали.
И го обича почти всяка вечер. Случайно.
Той я сънува наяве. И пише с вълните си
хиляди жадни писма. Става син от очакване.
Тя скита сън подир сън в светове неоткрити и
мълком прелиства на думите тайното казване.
А е тъй близо до него, тъй дяволски близо е,
че във кръвта му деветият бал се понася.
И във ушите му писват пленените бризове
в мачти на кораби. В дънни коси на моряци.
Би могъл в миг да я има. За себе си. Цялата.
Той е море, а моретата пият до дъното.
Но по брега му две боси следи връщат бялото.
И го спасяват. (Случайно?) От падане в тъмното.
© Росица All rights reserved.
