За смисъла и още нещо
С живота се бе примирил,
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане.
Нишани хвърляше му често,
та чакаше да му пристане,
да го прегърне и примами…
С живота се бе спогодил,
както подсечено дървото,
с мъха, с тревата и цветята,
с вятъра пролетен, с водата.
Уж всичко беше му простил,
дори му беше благодарен
за всеки лъх, за всеки дъх,
за майчиния поглед морен,
за на девойката смеха,
за нежността на синевата,
за дързостта да устоява,
над пропасти да оцелява.
Преди припукване последно,
преди да рухне на земята,
закахъри се за гнездата,
за песните във висината.
Едно врабченце голишарче
с очи големи го изгледа.
Смъртта нацупена отлитна -
призна жълтоклюна победа.
В миг корен въздушен се спусна
и здраво закрепи дървото,
а птича песен прогласи
тържество на естеството!
© Росица Танчева All rights reserved.
