За срещата в Пловдив
Защо дойдох във Пловдив ли?
Любим ми е от детските години.
А имах нужда и... да се раздвижа.
Очаквах случване. И бях решила твърдо
с една жена на живо да се видя.
Отдавна ме терзаят мисли
с нея да се запозная - лично!
Питала съм се нерядко коя е,
как изглежда, що за чудо е?!
А и да сподели навярно
от какво тесто, една такава е замесена.
Че винаги с усмивка и надежда
зарежда с положителни емоции,
дори от разстояние.
А това е... телепатия.
А и от где да предполагам,
че... четейки ме, понякога
със мен ще плаче?!
Мисли му, Маги, ако беше я пропуснала!
Отново срещнах познатите лица -
от снимки, или от миналите срещи.
Чувствах се... чудесно!
А онова, маленкото човече,
виновницата за тази среща,
което все ни коментира, или със стих ни провокира?
Хей, Ренка, май трябваше да рецитираш нещо?!
А Пинче пък - умирала от... студ.
Тогава Дани тайничко я щракна с апарата.
Какво да ви разправям - миии...
оказа се, че Пинче навлякла най-еротичната
пола, а за късмет подухваше невидим вятър.
Албиция пристигна запъхтяна,
и Белоснежка - снежното момиче,
дето някъде из сайта сняг
ни беше обещала - за награда.
Един пък викаше на всички:
Приятно ми е, аз съм Николай.
Че какво пък- скрил си беше псевдонима,
забравил го във сайта май.
Но... поне със смях го коментира.
Хотел "Тримонциум" бе в злато засиял.
Но... случайност чиста май си беше -
щом сбра се групата - върха!
Засенчихме го, нейсе...
Потеглихме пешком към "Златна круша".
Вкупом, като за купон.
А там - не ми е за разправяне...
Брей, Ануша (Ането от Казанлък), и Фея,
Васко, Ена, Ели, дори и Пагане -
впуснахме се в разговори тежки...
Е, стига толкова лирически забежки,
До... следващата среща, до... не знам... кога. :)))
P. S. Да ме извинят всички останали, чиито имена не съм упоменала и цитирала, но... всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
Прегръдки във замяна!
Любим ми е от детските години.
А имах нужда и... да се раздвижа.
Очаквах случване. И бях решила твърдо
с една жена на живо да се видя.
Отдавна ме терзаят мисли
с нея да се запозная - лично!
Питала съм се нерядко коя е,
как изглежда, що за чудо е?!
А и да сподели навярно
от какво тесто, една такава е замесена.
Че винаги с усмивка и надежда
зарежда с положителни емоции,
дори от разстояние.
А това е... телепатия.
А и от где да предполагам,
че... четейки ме, понякога
със мен ще плаче?!
Мисли му, Маги, ако беше я пропуснала!
Отново срещнах познатите лица -
от снимки, или от миналите срещи.
Чувствах се... чудесно!
А онова, маленкото човече,
виновницата за тази среща,
което все ни коментира, или със стих ни провокира?
Хей, Ренка, май трябваше да рецитираш нещо?!
А Пинче пък - умирала от... студ.
Тогава Дани тайничко я щракна с апарата.
Какво да ви разправям - миии...
оказа се, че Пинче навлякла най-еротичната
пола, а за късмет подухваше невидим вятър.
Албиция пристигна запъхтяна,
и Белоснежка - снежното момиче,
дето някъде из сайта сняг
ни беше обещала - за награда.
Един пък викаше на всички:
Приятно ми е, аз съм Николай.
Че какво пък- скрил си беше псевдонима,
забравил го във сайта май.
Но... поне със смях го коментира.
Хотел "Тримонциум" бе в злато засиял.
Но... случайност чиста май си беше -
щом сбра се групата - върха!
Засенчихме го, нейсе...
Потеглихме пешком към "Златна круша".
Вкупом, като за купон.
А там - не ми е за разправяне...
Брей, Ануша (Ането от Казанлък), и Фея,
Васко, Ена, Ели, дори и Пагане -
впуснахме се в разговори тежки...
Е, стига толкова лирически забежки,
До... следващата среща, до... не знам... кога. :)))
P. S. Да ме извинят всички останали, чиито имена не съм упоменала и цитирала, но... всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
Прегръдки във замяна!
© Нели All rights reserved.
