За теб
За теб
О, скъпа майчице любима,
Несметно щастие за мен,
Защо си тръгна без да кажеш сбогом,
Защо си тръгна онзи ден?
Кажи ми, пресвещена майко,
Защо остави ме сама,
Защо уби у мен душата,
А внесе болка и тъга?
Не стигна ли на Онзи горе
Това, що Той ни причини?
Несметни болки и нещастия.
Не стигна ли му, ти кажи.
Да страдам аз като робиня,
Приела мирно своя плен.
От твоите мъки нелечими
Да страдаш всеки ден.
Да виждам твоето страдание,
Да виждам твоя тъжен зов,
А аз, нещастна и унила,
Да чакам следващия нов.
Не Му ли стигнаха ей тези мъки,
Които той ти причини?
Не Му ли стигна да те мъчи,
А и от нас те раздели?
Не мога вече да живея
Аз тоз страдалчески живот.
За твоя ласка аз копнея,
А не за пресен гроб.
От мъка ще се поболея,
За теб, за твоята душа.
Единствено за теб живея,
Защото в мен живее тя.
Със своята добрина, о, мила,
На нас предаде добрина
и част, душата ми попила,
е знай, от твоята душа.
Пресъхна кладенеца в мене
На щастие и светлина,
Но щом усмивката изгрее -
Това е твоята душа.
Аз теб обичала съм вечно
И друга няма като тебе.
Надявам се аз - знай - сърдечно,
Ти вечно да останеш в мене.
Гори, гори, знай, място има,
душата моя щом още тлее.
Без теб във нея ще е зима,
Без теб не ще живее.
© Боряна All rights reserved.
