Jun 9, 2007, 11:09 PM

За теб

  Poetry
1.3K 0 12
Дали за друга обич съм родена,
или не намерих път към теб,
но всяка моя грижа споделена
бе ехо в безкраен път.

Опитах се да бъда всякаква,
добра и лоша, нежна и добра,
но не намерих отклик във сърцето ти,
като че беше то скала.

А зная, че обичаш нежността,
че самотата страшно ти тежи,
но много болка съм събрала във сърцето си,
не може вече тя да се стопи.

Знам колко малко на човек е нужно
да бъде радостен, щастлив, добър,
за мене винаги е било много важно
до теб с човека да живееш в мир.

Не се сърди, че търся обичта,
за мене тя е глътка въздух,
когато ме погледнеш със добри очи,
ще знам, че в теб доброто се събужда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Недева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...