Не бе
лебед
танцуващ
в капка
небе
Не бе
вятър
мъдър
шепот
над притихнал
в молитва
Тибет
Ти бе
огън
огънал
стръкче
зелена
трева
Мисъл
далечна
навяла
беда
Река
буйна
и вечна
вляла се
в тихо
море
Празна
ръка
и мъка
сърдечна
след
дълго
затихващ
тъмен пожар
© Серафим All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
