Не бе
лебед
танцуващ
в капка
небе
Не бе
вятър
мъдър
шепот
над притихнал
в молитва
Тибет
Ти бе
огън
огънал
стръкче
зелена
трева
Мисъл
далечна
навяла
беда
Река
буйна
и вечна
вляла се
в тихо
море
Празна
ръка
и мъка
сърдечна
след
дълго
затихващ
тъмен пожар
© Серафим All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
