Oct 24, 2009, 12:10 AM

За теб

  Poetry » Other
889 0 1

За теб

 

Ти не обичаше да плача,

аз зная, че това е така

и, че трябва напред да крача,

зная също и това.

 

Взимам салфетка да изтрия сълзите,

но те текат, като река,

не спират сълзите

текат си-  просто ей така.

 

Ти обичаше реките,

но реките планински,

не тези от сълзите,

а реките същински.

 

Ти обичаше и планината ,

но не тази от тъгата,

а другата зелена планина,

която лек ражда за сърцата.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дерзай, миличка!
    Имаш златни зрънца, които могат да се ошлайфат още!
    Успех!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...