За теб...
Помниш ли дните с дъх на вечна свобода,
когато още не беше ни оплела любовта.
Не знаехме що е болка, ни тъга,
ни що е огън от любов и несбъдната мечта.
И в онзи ден, както винаги, събудих се,
без да забележа,че ти в мен влюби се,
че очите ти в моите се взират,
че телата ни мечтаят поне за миг да се допрат.
И в неволен миг на слабост,
аз сърцето си дадох ти,
престъпих своята гордост,
и на блясъка в очите отвърнах ти.
В този неочакван ден,
в този час обикновен,
ти се настани във мен
и сякаш в него си цял век.
Сърцето ми, знам, е твое,
а твоето ще е винаги мое.
Пази, мили, този спомен!
За теб е този стих любовен!
© Зорница Димитрова All rights reserved.
Ами аз имам мн неща тепърва ще ги качвам и ще чакам мненията ви и "градивната критика" (хихих шегувам се). 
