Mar 11, 2011, 7:56 PM

За теб

  Poetry » Other
930 0 1

                                        на   tanq-pz


Виж, приятелко, небето,
слънчице прокрадва се от там,
скоро ще ти стопли то сърцето,
ще си пак щастлива, знам.
Зимата ще си отиде,
ще поникнат дъхави цветя,
с пролетта отново ще обикне
някой твоята душа.
И ще стане светло, ясно,
ще сложиш розовите очила,
всичко ще е пак прекрасно,
ще си най-щастливата жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Велкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...