Sep 20, 2012, 12:33 AM

За теб

  Poetry » Love
1.7K 0 1

Птиченцето на късмета кацна на моето рамо.

Това беше ти.

Но то кацна веднъж само,

преди безвъзвратно да отлети.

 

Дните, прекарани с теб са награда

за тежкия положен труд,

 да стоя далеч от теб, зад желязна преграда

и да не чувам ни глас, ни звук.

 

Толкова сме близо

и толкова далеч.

Защо трябва да е толкова трудно?!

Въпреки всичко аз ще те обичам веч!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЕВАЛИДЕН ПРОФИЛ All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доста познато чувство. Когато бях колкото теб и аз изпитвах такива чувства непрекъснато.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...