Боядисах си косата зарад теб,
усмихнах се и сложих си червило,
и ритъмът ми май си е наред,
и нищо, че сърцето се е свило.
Очаквам те, ела ме прегърни,
преди да си отидеш раздвоен,
милувката ми в спомен превърни,
събирай чувства, капещи от мен.
Очите ми кафяви все сънувай,
и в спомена ти, мен си ме представяй,
в обятията ти с мисли ме рисувай,
за теб съм само, искрено го вярвай
© Неземна All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
