May 8, 2020, 10:39 PM

За теб

  Poetry » Love
888 0 0

   Твоят образ от истини озарих тялото ми, но аз пристъпих бавно към теб.

   Озовах се в стая от любов.

Тихо е! 

 Погледни облаците - нарисувах те, за да видиш силуета и обичта ми.

     Крехък зов ме отведе в твойте очи, който бяха загадъчни и чувствителни.

    За теб аз съм феята на исктенноста, а ти плод на реалността.

   Опозна дъха ми, отвори очи и ме улови право в сърцето ми. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....