За теб
За единственото момче, което преди всичко е мой приятел
Всеки ден минавах покрай теб
и се молех ти да ме видиш.
Когато това се случи, ти остана мой приятел.
За мен ти си всичко на този свят,
за мен ти си небето и мечтите,
за мен ти си утрото със усмихнатото слънце и красивата роса.
Ти значиш много за мен, макар и аз да не ти го казвам и показвам,
знам, че ти го чувстваш, както и аз.
Как искам всеки път, когато си близо до мен да ти кажа,
че те обичам и искам да споделяш моя ден,
как искам вечер, когато уморено затварям очи,
да виждам твоето лице и твоите черни очи.
Как искам вместо нея да целуваш мен,
как искам само една твоя целувка,
която да стопля всеки път моите мисли
и моя тъжен без тебе ден.
Как искам да бъдеш моя съдба, как искам,
но ти не пожела... Аз при друг намерих утеха,
но не отрких любовта, защото моята любов си ти.
Примирих се с мисълта да бъда другата жена,
да крада от времето ти за нея, за да бъда с теб
и да се слеят нашите тела. Примирих се с това да бъда само част
от твоя ден, но не и част от твоята нощ...
Как искам всяка вечер да жадуваш моята кожа и да копнееш за
моите целувки, да се давиш от любов по мен,
да почустваш моята болка към теб и моето единствено желание...
Желание за грях с теб, как искам само за миг да си представя
живота споделен с теб, без страх, че ще се събудя
и ти не ще бъдеш до мен! Как искам да искрещя без страх
"Обичам те", но нещо ме дави... Една мъка, която стяга гъролото
ми и дави очите ми със сълзи,
една мъка, която носи твоето име - името на моето единствено щастие!
© Петя Тошева All rights reserved.
