За теб!
За тебе ли плаче дъждът в нощта?
За тебе ли скърби небето тъмно?
За тебе ли тъгуват звездите нощем?
За тебе ли трепне вятърът студен?
За тебе ли гасне огънят пламенен?
За тебе ли плачат цветята сломени?
За тебе ли скърби морето неспокойно?
За тебе ли мечтае сърцето ми крехко?
За тебе ли тъгуват мислите ми нощем?
За тебе ли копнеят ръцете ми хладни?
За тебе ли жаднее дъхът ми неусетен?
За тебе ли плачат очите ми уморени?
За тебе ли препуска душата ми сива?
За тебе ли са желанията в мен?
За тебе ли копнее тялото ми самотно?
За теб са сълзите ми горещи нощем!
За теб е копнежът ми жесток!
За теб е угасналата ми усмивка!
За теб е въпросът "Защо?"
За теб са моите ласки.
За теб са неуловимите копнежи.
За теб са думите ми неизказани.
За теб е сърцето ми наранено.
Сърцето, което не диша.
Сърцето, което не тупти.
Сърцето, което умира... за теб.
© Емилия Таскова All rights reserved.
