За теб да пиша и очите
За теб да пиша и очите –
отгоре Господ ми внуши.
И бяха най-красиви дните
на наш'те влюбени души.
Дори сега да ме запитат
какви били са те на цвят? –
не знам... Но нейните зеници
излъчваха безбрежен свят.
Светът край нея беше птиче,
тя пърхаше с криле любов
и озарен от тях обичах,
да слеза в ада бях готов
за нея. Само да я гледам –
покорен ставах ù слуга
и галех на луната бледа
изящна бялата снага.
Затуй, когато ме попитат
какви били са те преди? –
аз казвам: в пламъка искрите,
в нощта ми – всичките звезди!
© Иван Христов All rights reserved.
.Цветът не е от значение, но не й го казвай.Няма да го разбере 
