За теб живях
Събличат ме нежно
ръцете ти силни,
по мене чертаят
дири от страст...
По тялото ми
с устни изкусни рисуваш,
рисуваш стихия,
всепоглъщащ пожар...
Без сили, без памет,
без мисъл за утре
изгарям в ръцете ти
без сили, със стон...
Като струна опъната
стене душата ми
в безумен полет,
устремена към теб...
Люби ме бавно...
Люби ме безкрайно...
Отчаяно... Сякаш утре
свършва света...
Понеси ме далече,
далече от всичко,
да запалим в небето
своя звезда...
А когато утрото
усмихнато грейне
и спомен далечен
вече съм аз, сбогувай се
в своите мисли със мене...
Не тъгувай, любими,
аз за тебе живях...
© Надежда All rights reserved.
