Nov 2, 2004, 5:06 PM

За теб мечта

  Poetry
2.8K 0 1
Ти тръгваш и оставяш ме сама.
Сили нямам "Сбогом" да ти кажа.
Ще се върна тихо у дома
и на тишината всичко ще разкажа.

Гласът ми ще кънти между стените.
Думите ще губят своя смисъл
и историята наша, и мечтите,
дето Бог самичък е написал.

Сълзите пак напират
и пак за тебе ме боли.
Лед хлад навява от сърцето
и болката до смърт гори.

Със тебе искам аз да бъда,
а ти като приятел се държиш.
Съдбата вече ме погуби.
Късно е тепърва да скърбиш!

Не мисля аз за тебе вече.
Не плача тихо във нощта,
а и търпението с времето изтече.
Без чуства съм - сама в света.

Лъчо, специално за теб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...