Ти тръгваш и оставяш ме сама.
Сили нямам "Сбогом" да ти кажа.
Ще се върна тихо у дома
и на тишината всичко ще разкажа.

Гласът ми ще кънти между стените.
Думите ще губят своя смисъл
и историята наша, и мечтите,
дето Бог самичък е написал.

Сълзите пак напират
и пак за тебе ме боли.
Лед хлад навява от сърцето
и болката до смърт гори.

Със тебе искам аз да бъда,
а ти като приятел се държиш.
Съдбата вече ме погуби.
Късно е тепърва да скърбиш!

Не мисля аз за тебе вече.
Не плача тихо във нощта,
а и търпението с времето изтече.
Без чуства съм - сама в света.

Лъчо, специално за теб