Nov 2, 2004, 5:06 PM

За теб мечта

  Poetry
2.8K 0 1
Ти тръгваш и оставяш ме сама.
Сили нямам "Сбогом" да ти кажа.
Ще се върна тихо у дома
и на тишината всичко ще разкажа.

Гласът ми ще кънти между стените.
Думите ще губят своя смисъл
и историята наша, и мечтите,
дето Бог самичък е написал.

Сълзите пак напират
и пак за тебе ме боли.
Лед хлад навява от сърцето
и болката до смърт гори.

Със тебе искам аз да бъда,
а ти като приятел се държиш.
Съдбата вече ме погуби.
Късно е тепърва да скърбиш!

Не мисля аз за тебе вече.
Не плача тихо във нощта,
а и търпението с времето изтече.
Без чуства съм - сама в света.

Лъчо, специално за теб

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...