За теб, Родино моя
Шепа пръст, ухаеща на тебе,
родино моя,вземам във ръка.
Погледжам пак към миналото време,
на детството към цветните стъкла.
Ти всичко си - и обич, и омраза.
Ти - топло лято с огнени жита,
лозата в село с грозде натежала,
от кладенеца ледена вода...
Ти, зима моя, бяла и гальовна,
със снежи преспи, с ледени цветя...
Ти, есен моя, мокра и дъждовна,
танцуваща по черните нивя...
Българийо, ти всичко си събрала -
сълзи и кръв, усмивки и хора.
И в друг живот пак тебе бих избрала!
Родино моя, обич и тъга...
© Теодора Стефчева All rights reserved.
