May 7, 2020, 11:54 PM  

За теб 

  Poetry » Love
1098 0 0

Ако някога за теб звездите угаснат,

и слънцето престане да грее.

Ако славеят замлъкне, стаен в тъмна дъбрава.

Ако месецът се крие зад облак,

и нощта е задушна, и тягостно тъмна.

Ако цветята, тъжно са свели глави

и жадуват за капка вода,

ако не дойда на уречената среща

и душата ти мълчи наранена.

Недей да униваш, поглед нагоре вдигни,

там ще срещнеш моята усмивкa,

ще бъда твоето утре.

 

 

 

© Румяна Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • Понякога те искам страшно много, понякога от тебе ме боли. Оглеждам се и тръгвам мълчаливо, но спира...
  • Lonely and desperate me I'm not intending to be Facing to all of your tasks Each one of you I should...
  • Още преди живот да дарим, обичаме детето във нас, щом живот ние подарим, инстинктът събужда се в същ...

More works »