Благодаря ти, малки братко,
че те има, че до мен си тук.
Обичам, когато ме наричаш батко,
дори да правиш ми напук.
Преди все исках да те пазя.
А ти порасна, че и ме задмина.
Но знам - ни ти, ни аз ще лазя
и насреща ни да са седмина.
Благодаря ти, че подкрепяш ме.
Дори в глупавите планове,
двамата, които заедно кроиме
и в искрените, чисто мои блянове.
Обичам как разбираш
моя поглед - в усмивка и в тъга.
Обичам даже, че не спираш
да ме дразниш - просто ей така.
Обичам те и много си за мен.
Та как иначе, като ми подражаваш.
Затуй желая ти, братле,
честит рожден ден!
С усмивка мечтите си да осъществяваш!
© Лазар All rights reserved.
Но пък, всеки ден ме изненадва. И все още не смея да нарека себе си поет...
Благодаря!