За този дом
Защото ти дойде съвсем незнаен...
Не влезе с ключ, а тихомълком
през тесен процеп в лунна нощ,
със лъч белязан от любов.
И беше в дом...
Защото ти не ме попита
дали ще мога да обичам,
но цялата ти дива същност
ме подчини да съм ти всичко.
Във този дом...
Издигнат с тухли от стъкло
и покрив спуснат от небето,
ключалка няма, а прозорец
към всичките звезди изгрели.
Над този дом...
Изкъпан от заплакал облак,
разкъсан с мълния в сърцето
по своя блян да изтече...
С безсмъртна девствена любов.
Във първи дом...
Под бяла цъфнала смокиня
и стъпки стигнали до прага...
Защото ти дойде омаян
от мириса на блага жажда.
За този дом...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
