За този дом
Защото ти дойде съвсем незнаен...
Не влезе с ключ, а тихомълком
през тесен процеп в лунна нощ,
със лъч белязан от любов.
И беше в дом...
Защото ти не ме попита
дали ще мога да обичам,
но цялата ти дива същност
ме подчини да съм ти всичко.
Във този дом...
Издигнат с тухли от стъкло
и покрив спуснат от небето,
ключалка няма, а прозорец
към всичките звезди изгрели.
Над този дом...
Изкъпан от заплакал облак,
разкъсан с мълния в сърцето
по своя блян да изтече...
С безсмъртна девствена любов.
Във първи дом...
Под бяла цъфнала смокиня
и стъпки стигнали до прага...
Защото ти дойде омаян
от мириса на блага жажда.
За този дом...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
