За този миг...
Уникални сме само за краткия миг,
с очите на времето откраднали щрих.
За цял живот да сме роптали,
за този миг навярно сме живяли...
Протягали сме смело в пламъци ръце,
изграждали сме къщи-църкви, от сърце
и цял живот дори да сме раздали,
за този миг навярно сме живяли...
Завършили сме само нашия портрет -
блещукащи звезди и рамка на поет,
съдбата ни дори е странно засветляла -
за този миг навярно е живяла...
Преграждала ни пътя със черта единствена -
от най-земното зелено и небесно синьо,
цял живот като лавина е разливала,
по земя грохотно с копита удряла...
... Но пак не бих аз възроптала...
... За този миг бих, бих живяла...
© Мариола Томова All rights reserved.
