За твоите ръце
Не ме наказвай за това, че съм добра.
Отвън съм тъмна, а отвътре - бяла.
А може би това не е така. Лъжа е!
Лъжа, но моля те, не ме наказвай!
Опитах се да бъда без лице.
Бедра, обвити от коприна черна.
Създание за твоите ръце.
Опитах се да бъда...временна.
Ти искаше това. Нали?!
Чертите свои в мрака запокитих.
И струната в сърцето си обвих със дим.
За теб да бъда няма. И да съм...за никъде.
Не ме наказвай за това, че съм такава.
Отвън съм светла, а отвътре - тъмна.
Било е просто низ от празни страници.
В които липсваше по правило разсъмване.
Отвън съм тъмна, а отвътре - бяла.
А може би това не е така. Лъжа е!
Лъжа, но моля те, не ме наказвай!
Опитах се да бъда без лице.
Бедра, обвити от коприна черна.
Създание за твоите ръце.
Опитах се да бъда...временна.
Ти искаше това. Нали?!
Чертите свои в мрака запокитих.
И струната в сърцето си обвих със дим.
За теб да бъда няма. И да съм...за никъде.
Не ме наказвай за това, че съм такава.
Отвън съм светла, а отвътре - тъмна.
Било е просто низ от празни страници.
В които липсваше по правило разсъмване.
© Ния Кирилова All rights reserved.
